Практика и работа

Най-доброто за възрастта от 9 клас нататък е обучението да се допълва от професионална работа, като основната тежест пада върху училището. Младите хора още не са закрепнали и не са напълно завършени личности. Едностранчивото им развитие само в една работна сфера и среда е неблагоприятно за пълноценното разтваряне на всичките им възможности вбъдеще. Освен това е важно те да възприемат света от всичките му страни и да опознаят различните парадигми.

Препоръчвам три дни домашно училище и един ден работа. За 9. и 10. клас тя да е в производствено предприятие. На тази възраст учениците се интересуват особено силно от машини и се учат на точност, прецизност и качествена работа, затова и най-добре за развитието им е да работят в производствения сектор. За 11. и 12. клас препоръчвам работа в сектора на услугите, най-добре в социалната сфера. От 11. клас силно се развива емпатията (съчувствието) у младежите и затова в този период работата с хора в сектора на услугите е най-добрата възможност, особено дейностите в социалната сфера. За последните два класа силно мога да препоръчам и доброволческата дейност, която може да заеме дори до още един цял ден време.

Освен редовния един работен ден на седмица, препоръчвам и кратки периоди от по-усилена работна дейност под формата на интензивна практика, тоест работа всеки ден от седмицата (пет дена, от понеделник до петък). Препоръчвам две практики през учебната година с продължителност от една седмица, които се провеждат регламентирано през учебно време. Освен това препоръчвам и една практика от един месец по време на лятната ваканция. Категорично съм против нощния труд, работата на смени, както и работата през почивните дни (събота и неделя) на ученици и млади хора под 21 години.

На преживяното и научено в професионалната работна среда се отделя специално време в училище. Младежите биват постоянно подкрепяни, съветвани и напътствани. Събират се важни впечатления и отзиви за бъдещия избор на работно място, както и за необходимите soft skills (меки умения, личностни качества и способности в сферата на комуникацията, организавията и т.н.)

Учениците не се ограничават само до възможността да са работници. От 11. клас нататък младежите засилено се насърчават да опитат работа както на свободна практика, така и като предприемачи. В 12. клас се обръща и внимание на възможността да се влагат част от припечелените средства в предприемачествата на други хора, в кооперации или фирми. Така младите хора се запознават с всички възможности в нашия работен и финансов свят. Повече за четирите квадранта (служител, свободно практикуващ, предприемач и инвеститор) на работата можете да прочетете на страницата Беден Татко, Богат Татко (Rich Dad, Poor Dad) на Робърт Кийосаки (Robert Kiyosaki).

Предимствата на съпътстващата работа съм опитал на собствен гръб едва в „по-късните“ си университетски години и знам колко важна е тя. Сегашните ученици „напъват“ да се запознаят с работния свят още по-рано и то с пълно право. Като човек, който преди да стане учител, е работил както като служител в индустрията, така и в сектора на услугите, но и като мениджър и социален предприемач, съм убеден в необходимостта от опитност в „защитена среда“ още преди младите хора да се отделят от родителите си и да започнат да се грижат сами за прехраната си. Сблъсъкът със съвременната цивилизация и работата трябва да се извърши постепенно и плавно, за да могат младите хора да се справят възможно най-добре с новата среда след училище.

Моля, гореописаната съпътстваща професионална работа да не се бърка с така нареченото професионално (дюално) образование (което съществува предимно в немско-езичния свят и дава възможност за изучаване на една професия паралелно с посещаването на училище) или системата на техникумите и техническите училища (у нас и в източна Европа). Тези системи намирам за вредни, защото силно ограничават младите хора още в ранните им години и не им дават възможност да се развият цялостно и да виждат различните парадигми.