Десугестопедия

Десугестопедията на Лозанов като педагогически метод означава най-вече освобождаване от негативни външни влияния (сугестии) в процеса на учене.

Принципите на Десугестопедията са три:
радостно и спонтанно концентративно спокойствие – ученикът е в добро настроение и напълно съсредоточен в процеса на учене.
динамична, структурирана и йерархична глобалност – всичко е взаимосвързано, всяко нещо е част от друго по-голямо нещо и всяко нещо съдържа в себе си по-малки неща (Вселената е холографска). И всичко е свързано посредством ритъма (на Вселената). Знанието, компетенциите и моженето се предават на ученика взаимосвързано, нищо не се учи отделно и самоцелно от другите неща.
десугестивна нагласа с цел спонтанно освобождаване на потенциалните възможности на ума. Или казано по друг начин – на сила хубост не става! Всеки един има потенциала да се развива и да учи, но това ще стане едва тогава, когато човек бъде предразположен и се чувства радостен и свободен да го направи по собствено желание и според собствената си воля.

Децата и младежите по природа са любопитни и искат да учат. Методът на Лозанов им дава тази възможност. Включва накратко следното:
пълна Любов от страна на учителя към учениците, пълно уважение и пълно доверие в постигане на зашеметяващо добри резултати. Учителят дава пример и вярва в успеха на учениците си, учи се с тях и е винаги в добро настроение и изпълнен с въодушевление, желание и енергия.
учене без страх и неприятни чувства
чувствата са основна част от процеса на учене и са значително по-важни от мислите. Учи се предимно чрез сърцето (с Любов и желание) и волято (доброволно и вдъхновено). Необходимо е, така да се каже, едно стопляне на мислите от чувствата и едно тяхно задействане от волята.
обръща се внимание първо и предимно на цялото, а едва след това на съставните му части. След като те бъдат представени, отново се изгражда цялото от тях. Живеем в единен и взаимосвързан свят и това трябва да се показва непрекъснато на учениците. На нивото на цялото се осъществява истински съзнателната и творческа работа, а на ниво детайли второпланово се усвояват строителните елементи.
всички предмети се изучават в едно неразделно цяло. Тоест, не само да има силни взаимовръзки между тях, както при валдорф педагогиката, а те да са просто едно цяло. Има вътрешна интеграция както между предметите, така и между предметите и децата. Отново напомням, че светът е единен и взаимосвързан, а основното качество, което е важно и абсолютно необходимо за бъдещето е обединението. Който владее процесите на единство и обединение, ще има успех в бъдеще.
периферна перцепция (резервопедия) – учи се чрез периферни възприятия. Из учебните стаи, под формата на изкуство, могат да се видят, чуят, пипнат или възприемат по друг начин множество предмети, рисунки и т.н., които са свързани с учебния материал директно или индиректно. Това води до създаването на една среда, в която ученето е най-обикновения процес, става по естествен път част от децата. Много от новостите се възприемат от личен интерес, междудругото, свободно и самостоятелно от децата.
изкуства – обръща се изключитено внимание на изкуствата. Често се учи чрез театър, често звучи приятна музика, стените са окрасени с прекрасни рисунки, из стаята са разположени на различни места занаятчийски произведения и т.н.
няма домашни – домашните са полезни единствено, когато са доброволни и не натоварват допълнително.
златно сечение – занятията се провеждат изключително според неговите закони.
за всеки – тази прекрасна педагогика е достъпна за всеки.

Забележка: Моля да избягвате силно погрешния термин сугестопедия. Самият Георги Лозанов осъзнава в края на живота си, че термина сугестопедия (suggestopedy = педагогика чрез внушение), е крайно грешен и напълно противоположен на същността на методиката му. Затова и в последните му трудове се говори само за десугестопедия, тоест за педагогика, която напълно изключва всякакви внушения и има за цел да освободи детето от тях, за да му даде пълна свобода и спокойствие за учене.

Advertisements