Смяна на парадигмата в 11-12. клас

От какво най-вече се нуждаят младите хора? От идеали! И мечти! Как се създават идеалите? Как се запазват детските мечти? Чрез образование, което показва различните възможности в нашето обществото! Чрез разглеждане на различни примери как наглед невъзможното за човешката мисъл и същност става възможно! Именно това наричам смяна на парадигмата. Какво е това парадигма? Нещо, което е възприето за общовалиден възглед за света. Например, една такава парадигма твърди, че съвременното изобретение кола е нещо прекрасно. Е, да, не е напълно съвършено, защото за него са необходими огромно количество пътища, работи с отдавна остарели морално видове течни горива, но пък друга по-добра алтернатива няма. Нещо като парадигмата за демокрацията – не е много добре, но по-добро не е имало и няма да има. Да, ама не. Най-късно след съществуването на Щайнер знаем за социалното триединство на обществения организъм. А от Дънов знаем за едно братско общество на мира и Любовта. Тези, наглед утопии, които обаче могат и ще се реализират един ден и практически, са отново парадигми, но нови, други, различни от възприетата.

Ние, хората, много лесно се самозаслепяваме и забравяме, че не само едно превозно средство е добро, не само един социален строй е положителен и т.н. Често забравяме да сменим парадигмите и оставаме да си живеем със старото. Слава Богу, в историята е имало много личности, които по никакъв начин не са забравяли мечтите си и са имали идеали, за които са се борили и са успявали да наложат нови парадигми. Една такава нова парадигма от огромно обществено значение е Християнството, друга е Ренесансът. А в българската история – това е създаването на собствена писменост през Средновековието и възприемането на мисълта, че „и ние можем да си имаме държава“ през късното българско Възраждане. Можем да дадем безкрайно много примери за отпадането на една стара, вече ненужда и недобра за обществото парадигма и замяната и с нова такава. И точно тези примери трябва да присъстват в училището и да се набляга сериозно на тях, особено в 11 и 12. клас, когато младежите се нуждаят най-вече от идеали. Без тях те губят надежда и тръгват или по стандартния възприет път, тоест покоряват се на старото и не са способни да изпълнят мисията си на Земята и да наложат новото, за което са дошли на нея, или се отклоняват по „лош път“. Именно тези две възможности ни предлага стандартното съвременно образование. Една от причините за това е липсата на алтернативи в него. Повечето неща се учат напълно еднозначно, все едно че това е единствената истина и че други истини няма.

Целта на тази статия е да покажа една такава типична парадигма („Колата е най-прекрасното изобретение и друга по-добра възможност за лично придвижване няма“) и възможността за нейната смяна („Колата е най-глупавото възможно човешко изобретение за за лично придвижване за всички времена“). Тоест, ще покажа една друга възможна гледна точка, която е дори по-добре аргументирана. Младите хора обичат такива аргументации, те не само им отварят очите, но им дават и възможност да си запазят идеализма си („Дори и цялото човечество да си мисли, че не съм прав, то аз имам силите да му покажа, че съм“). Аргументите, които ще използвам са най-вече от статията „Имунитатът на колите срещу разумът на статистическите данни“ от Ханспетер Гугенбююл, издадена от швейцарският кооперативен вестник Воц.

Но, първо нека да отбележим – колата, задвижвана от невъзобновяем източни на енергия, а именно производните на природния нефт и газ, възниква като една малка смяна на парадигмата (строго погледнато дори не е нова парадигма) в началото на 20 век. Не безизвестният петролен магнат Джон Д. Рокфелер, гениален предприемач, който променя редица парадигми, но не с цел по-добро общество, а с цел по-добра печалба, склюва ключов договор с Хенри Форд за производство на кола, задвижвана от петролно гориво. Така се стига да една революция – за първи път в човешката история конят (и други животни) се заменят с невъзобновяем източник на енергия – петролът. Новото изобретение, което всъщност не е ново, а си е напълно същото, но сега се задвижва с друго гориво, прави революция първо в селското стопанство, после във военното дело, а накрая, в консуматорската епоха, и в начините за лично придвижване. И пълни джобовете на Рокфелер и неговата фамилия. Новата парадигма с новото гориво не се приема лесно, дори напротив – Рокфелер влага неимоверни усилия, за да се наложи на пазара, но в крайна сметка успява и налага един съвсем нов начин на мислене – необходимостта от личен автомобил за предвижване.

Сега някой ще каже, че вече има хибридни автомобили, че има бъдеще във водородната кола, че има електрически автомобили, че японците са направили дори кола, която се задвижва само от вода, че има дори и бензинови автомобили, които вече харчат под литър на 100 километра и т.н. Вярно е, но това всичко е пример за мислене в старата парадигма. А нима не може без кола? Нека разгледаме подробно какво говори против колите (това, което забравяме и не казваме и на учениците си) и оставим на учениците да дадат по-добро решение за лично придвижване. От опит мога да Ви кажа – учениците винаги са способни да дадат прекрасни отговори на всички нерешени въпроси, особено ако от малки се обичават във валдорф училища и ако им оставим пълна свобода на въображението и практическата реализация.

Та, фактите говорят:
– средностатистическата кола в Швейцария тежи 1,5 тона и превозва средно 1,6 души, заедно с багажа около 15о кг. Тоест опаковката тежи 10 пъти повече от съдържанието! Неефективно!
– колите могат да се движат два пъти и повече по-бързо от позволеното по закон. Неефективно!
– притежават средно по 110kW мощност, която не се използва напълно. Неефективно!
– тоест, независимо какво гориво ще използваме – с 90% опаковка, огромен мотор и нисък коефициент на полезно действие (КПД) на двигателя – не си струва да го разхищаваме!
– средно 23 от 24 часа в денонощието колата седи неподвижно в паркинг и заема скъпо платено място.

И сега си представете, че една транспортна фирма действа точно така – купува си много тежък камион с огромен двигател с нисък коефициент на полезно действие, държи го на скъп паркинг 23 часа в денонощието и го изпозва за превоз на товари само за един час и то натоварен само на една десета от възможните! Ясно е, че такави фирма не може да съществува, защото ще фалира ведната и собственикът и ще бъде най-вероятно обявен за луд. Но това са реалностите в личния превоз на хора по цял свят. Неефективно, нали? Нека сметнем още по-точно – 10% товар, по-малко от 20% КПД, 4% време на употреба, тоест имаме общ коефициент на полезно действие под 0,1% или под 1 промил (под 0,001 при максимум 1). Смехотворно!

Ако сравним с времето и начина на употреба на самолетите на нискобюджетните компании, ще видим, че и те не са много ефективни, но са с несравнимо по-добри показатели. Същото важи и за влаковете – и те са точно толкова излишно тежки като колата, но се използват много по-дълго време и им е необходимо много по-малко гориво на пътник и килограм товар. Особено интересно е сравнението с велосипед – все още традиционното средство за придвижване в цяла юго-източна Азия. Ще вземем за пример електрически такъв. При тежест от средно 24 кг той тежи около 1/3 от теглото на превозвания пътник и то без да е допълнително натоварено и без да има претъпкан багажник и втори и трети пътник, както е обикновено в Азия. Съоветно харчи за дадено разстояние само 1/20 от тока, който харчи една Тесла!

Но несретите на колите не свършват дотук – неефективността не е единственият значителен проблем. Нея не можем да си я позволим – да, но има и други фактори, които още по-малко можем да си позволим. Един такъв е прекомерното натоварване на околната среда и поглъщането на огромни природни ресурси:
– личния автомобилен превоз (без товарния превоз) е 1/5 от цялото потребление на енергия в Швейцария и създава 1/4 от емисиите на въглероден двуокис. Поради по-ниските екологични изискванията и доста по-широката употреба на коли в България, то тези данни за нашата страна биха били доста по-трагични.
– транспортната система на Швейцария се състои от общо 950 квадратни километра площ, от които 840 – пътища (тук не се броят паркоместата в сгради, както и подземните такива). На глава от населението това прави 140 квадратни метра или средно три пъти повече от площта, която се пада на един човек в страната!

Някой от учениците сега ще каже, че поне колата е значително по-бърза и това е голямото и предимство. Само на теория, както показват следните данни:
– колата се кара средно 12 500 км на година (статистика отново за Швейцария за 2014 г.). И при средно каране от 1 час на ден или 360 часа на година, то средната скорост е, внимание, 35 km/h.
– ако сега сметнем разходите (отново примерна сметка за Швейцария, в България е по-евтини, но значително по ниските заплати го правят дори по-скъпо). се получава следното – средностатистическата кола струва 37 000 франка, кара се 12 500 км на година за цена по 0,9 франка на километър, тоест по 11 250 франка разходи на година или 240 часа труд при средната швейцарска заплата, което прави точно 6 седмици труд или 2 месеца труд като отчетем и отпуските, което е 1/6. Тоест работим 1/6 от времето за нещо, което използваме само 1/24 от времето, а освен това то ни коства поне още 1/24 от времето заради поддръжка и т.н.
– но можем да направим и още по-изненадваща сметка – нека добавим времето от 240 часа, което работим за колата си, към 360 часа, които прекарваме в нея. Така се получавам цели 600 часа и за това време сме изминали само 12 500 км или малко над 20 km/h! Излиза, че с колата сме не само значително по-бавни, отколкото със самолет, влак или автобус, а дори и по-бавни отколкото с едно обикновено (незадължително електрическо) колело!

И какво излиза? Че колата ни отнема прекалено много природни ресурси, място и време. А и е много скъпа и неефективна! Но защо тогава е все още в употреба като средство за придвижване? Нали е икономически неефективна? Ами да, ама за хората е икономически неефективна, не и за икономиката! Отново за Швейцария – при 4,4 милиона коли и разходи по 11 250 франка на кола се получават общо 50 милиарда разходи или цели 15% от разходите на консуматорите и съответно 8% от БВП! И съответно нещо прекрасно за насочената към безкраен разтеж (и безкрайни кризи, както знаем от уроците по математика в 10. клас за експоненциалната функция) държавна икономика. Ако колите бяха едно производствено средство в нашата икономика, то те отдавна щяха да са минало заради ниският си КПД, но те са най-вече важна част от потребителският сектор и следователно незаменимо ценни за държавната ни икономика. Или казано по друг начин – колкото по-скъпо е дадено нещо и колкото повече се купува, толкова по-добре за цялостното потребление и съответно за задвижваната от него икономика. За България тези данни биха били още доста „по-впечатляващи“, разбирай по-неизгодни за гражданина и по-изгодни за държавата.

Можем да погледнем нещата и наобратно – ако хората консумираха точно толкова ефективно, колкото и произвеждаха, то сегашната потребителска икономика би се сринала. Защото държавната икономика зависи от разтежа, така както голямата част от населението зависи от колата си – символ на статус и средство, което силно пристрастява. Е, ясно е, че всяка критика спрямо колата, която поглежда трезво и сменя парадигмата, ще бъде посрещната с недоволство от консуматорското общество.

Ето това беше, в доста детайли, само един прекрасен възможен пример, за това как можем да сменяме парадигмата и да показваме на учениците съвсем различен поглед върху ежедневни феномени. Именно такъв един поглед събужда у учениците желание за още знание и пази живи мечтите им и им създава идеали!

Posted in edu

Български валдорф буквар за 1. клас

През 2005 година издателство „Захарий Стоянов“ издава книжката „Вълшебните, игриви, живи букви“ на Огнян Георгиев. Книжката за съжаление е изчерпана и явно преиздаване не се очаква. Може да се намери сред част от българските валдорф ентусиасти. Тя се явява и дефакто първият български валдорф буквар, който следва голяма част от съветите на Рудолф Щайнер за първоначално заучаване на писмеността и за основа приема думите му, че прякото усвояване на абстрактните писмени знаци влияе отрицателно:

„Все едно, че още съвсем рано привикваме детето да носи много тесни дрехи, които не му стават и които след това разрушават неговия организъм.“

Думите му са достатъчно красноречиви, но за да бъдат по-добре разбрани си позволявам да допълня следното – в редица човешки култури това с тесните дрежи-окови е действително правено и на физически план – в Китай с краката на жените, а в Европа, за да има дребни уродливи човечета, които да забавляват благородниците. Тук Щайнер обаче има предвид не физическия, а жизнен, душевен и Духовен план от развитието на детето. Нима обществото ни не е изпълнено с хора, които не могат да надскочат собствените си ограничени схващания (схващам идва от хващам, тоест хващам се като удавник за сламка за нещо и не го пускам)? Е, абстрактното преподаване от най-ранно детство води точно до създаването на ограничени и послушни хора, които не знаят как да следват мечтите си и да бъдат творчески настроени. Валдорф педагогиката не въвежда абстракти, а отворени понятия като дава на децата свобода. Въвеждането на строга научност се случва чак след развитието на естествената способност за логическо мислене след 6. клас.

Но като не е добре да преподаваме направо абстрактните букви, то как тогава? Картинно, чрез историйки и чрез постепенно извеждане на символа на буквите, така както се е случило действително с развитието на много азбуки на народите по света. Този метод на въвеждане на буквите следва естественото им възникване и човешко развитие. Въобще метода за следване на човешкото развитие е важен способ във валдорф педагогиката и се прилага при всички предмети. Авторът избира в книжката си точно този подход и първата част е под формата на историйка как първобитния човек постепенно започва да въвежда все по-абстракти рисунки на основата на схематизираните рисунки на животни, действия, предмети и в един момент се стига до днешните опростени и лесни за писане, но абстрактни букви, които перфектно пасват на съвременното развитие на човечеството и на възрастните. Но не и на децата. Те са на друг стадий на развитие на човечеството или по-точно казано – на различните си възрасти те много бързо минават през различните стадии на развитии на човечеството, за които са били необходими стотици и хиляди години. Съответно и подходът на автора е подходящ за възрастта на 1. клас.

Остава обаче моят критичен и отворен въпрос – след като първата българска азбука е глаголицата, то редно ли е да се учи първо кирилицата? И след като глаголицата е една боговдъхновена азбука, създадена след много задълбочени теренни мисии-проучвания по целия древен свят и след дълги години съсредоточена работа от Свети Методий, то тя трябва ли да се учи по метода, по който са създадени някои йероглифни, пиктограмни и клиниписни азбуки, но не и нашата, която не е от този тип? Трябва да се има и предвид, че нашата азбука е създадена сравнително късно – чак през 9 век, тоест тя отговаря на едно съвсем различно човешко развитие, а не на стадия на първобитния човек и първата човешка писменост. Моят еднозначен отговор е, че в случая този метод не е подходящ за кирилицата и че трябва да се започне с глаголицата, така както е била боговдъхновена. Тоест, тепърва предстои да търсим възможности как да преподаваме по валдорф метода още в 1. клас първата българска азбука.

Това, с което обаче напълно мога да се съглася с автора и което е съществена част от детското и общочовешко развитие през вековете, е рисуването! И въобще изкуството! Човек е преди всичко Човек, защото е Творец и създава изкуство. Съответно и последователността разбиране – говор – рисуване – писане – четене е правилна. Съвременната наука изпуска често рисуването, а точно то е необходимо на първолаците със силно образно мислене и неограничени творчески изяви. На принципа на тази последователност е основата цялата втора част от буквара. Кратките поучителни разказчета, които могат да се прочетат от учители, родители или по-големи деца биват последвани от практическото изрисуване на буквите. Ето и един пример за гласната а:

А ето и цветните табла приложения към книжката:

Като допълнение към книгата има и няколко страници с полезни методически съвети за учители и родители. Освен това авторът препоръчва и дидактическата игра „Букви-картинки“ на доц. Боян Лалов и проф. Тодор Варджиев, която обаче не успях да намеря засега.

Posted in edu

Преподаване на физика в 10 клас – 3 част

13. Физиката и нейните подобласти
В една от предходните точки разгледахме границата между химията и физиката и отбелязахме, че физиката се занимава с различните агрегатни състояния на веществата. Те са и в основата на отделните физически под-науки. Също така обърнахме внимание на двата основни клона на физиката – динамиката (при движение) и статиката (при покой). Съчетанието между аграгатно състояние и динамика/статика е в основата на подразделението на физиката.
Имаме общо седем елемента или състояния – три от тях са познатите ни физически състояния на веществата – твърдо, течност и газ. Четвъртото е топлината, огъня, топлинните явления. Следват трите висши елемента, състояния, които са невеществени и са един вид метаморфоза на трите вещества на по-високо ниво – Светлина, Звук и Любов. Също както и топлината те са невидими, но можем ясно да ги почувстваме. Светлината е пряко свързана с въздуха, тоест с газообразното състояние на материята и затова и се предава най-добре във въздуха. Звукът е пряко свързан с водата, тоест с течното състояние на материята и затова се предава най-добре във водата. Любовта е пряко свързана със Земята, тоест с твърдото състояние на материята и непосредствения досег.
А ето и целия списък на елементите и физическите под-науки:
– твърд (Земя) – динамика и статика (изучаване на статиката в 7. клас, задълбочаване на статиката и динамика в 10. клас)
– течност (Вода) – хидродинамика и хидростатика (изучаване в 8. клас)
– газ (Въздух) – аеродинамика и аеростатика (изучаване в 8. клас)
– Топлина (топлинни явления, огън) – термодинамика и термостатика (изучаване в 9. клас, задълбочаване в 11-12. клас)
– Светлина – оптика (изучаване в 6-8. клас, задълбочаване в 12. клас)
– Звук – акустика (изучаване в 6-8. клас, задълбочаване в 11. клас)
– Любов – ?

Ще се запитате къде са различните видове взаимодействия, които са познати на днешното човечество – електрическо, магнетично, гравитационно, силно ядрено, слабо ядрено и торзионно. Също както Светлината, Звука и Любовта са надматериални и небесни явления, така и тези пет са подматериални, тоест подземни явления, които може да разгледаме и като един вид развитие надолу. Границата между тях и материалните елементи може отново да се разглежда като една топлинната такава. Доказателства за това могат да се намерят в променените електро-магнетични свойства на много елементи при много ниска, близка до абсолютната нула, температура. При много високи температури пък навлизаме в други явления и взаимодействия – ядрените.
– електричество – подматериална, мъртва, Светлина – изучава се в 8-9. клас, съответно електротехника и електроника (най-вече 11-12. клас)
– магнетизъм – подматериален, мъртъв, Звук – изучава се в 8-9. клас
– силно и слабо ядрено взаимодействие, радиация – подматериална Любов, пълно отрицание на живота и жизнените сили – ядрена физика (11-12. клас).

Гравитацията се изучава в 10. клас, а торзионните взаимодействия не се изучават засега, но е хубаво да бъдат включени към програмата в 11-12. клас.

Също така важна тема за всички класове е енергетиката и производството на енергия. Тази тема се разглежда най-вече след 10. клас.

14. Човекът и неговото триединство
Преди да преминем по-подробно към разглеждането на статиката и динамиката като учебен материал за 10. клас, е необходимо да се обърнем отново към основите на физиката, а именно към човешкото тяло. Както и много други неща в нашия свят, то е триединно. Междудругото, човек и най-добре запомня три неща наведнъж.
Триединство на човешкото тяло:
– глава – сфера, затворена – нервно-сетивна система – мислене
– туловище, труп, гръден кош – сегмент, част от сфера, полуотворен – ритмична система – чувства
– крайници, крака и ръце, полови органи – прави, отворени – обмяна на веществата, движение – воля

15. Трите вида движение:
– кръгови – съответстват на главата – най-вече типични за различните машини, които човек използва
– ритмични – съответстват на гръдния кош – най-вече типични за живата природа
– насочени – съответстват на крайниците – най-вече типични за занаятите и ръчния труд

Тези три вида движение можем и извеждаме пряко в часовете по биология в 9. клас от наблюдение на движения на човешката ръка при ходене. Тя извършва и трите вида движения спрямо различните оси – нагоре-надолу (ритмично), напред-назад (насочено) и настрани (кръгово). След това вече даваме задълбочени примери за това, къде кой вид движения се среща и наблюдаваме. От движението на човешката ръка виждаме, че тези три вида движение си взаимодействат помежду си. Това ни насочва и към следващата точка на нашите изследвания, която вече разглеждаме подробно с учениците в 10. клас по физика.

16. Преобразуване и взаимодействия между трите вида движение:
– от кръгово в кръгово
– от кръгово в ритмично
– от кръгово в насочено
– от ритмично в кръгово
– от ритмично в ритмично
– от ритмично в насочено
– от насочено в кръгово
– от насочено в ритмично
– от насочено в насочено

Важното тук е да се дадат конкретни примери за такъв вид преобразувания. Така учениците се запознават с практическото приложение в живата природа, занаятите и техниката. Темата е много добре изчерпана от учебниците на Херман фон Баравал.

17. Въведение в понятията път, скорост и време
Те са вече известни на учениците от решаването на текстови задачи по математика, но сега вече ги разглеждаме по-систематично.

18. Видове движения според промяната в скоростта
– праволинейно равномерно, без промяна, а=0, v=const
– равнопроменливо ускорително, a>0, v расте
– равнопроменливо закъснително, a<0, v намалява
Въведение в понятието ускорение. И по-натам си продължаваме с материала по динамика за 10. клас. След това разглеждаме и статиката.

Друг възможен подход е да тръгнем отново от човешкото тяло и движенията и да минем през наученото за векторите в 9. клас и съответно да разгледаме разликата между вектори (в математиката) и сили (във физиката) и от там да разгледаме статиката за 10. клас. А после и динамиката.

Възможем е и смесен подход.

Във всички случай е изключително важно да се подходи строго систематично (изисква се подсъзнателно от учениците). А в процеса на решаване на задачи е изключително важно да се даде ясна и точна методика как се решават задачи по физика. Тук надграждаме над решаването на задачи по математика, което вече трябва да е известно на учениците – дадено, търси се, решение, чертеж, закони, мерни единици, заместване, намиране на решение, проверка.

Posted in edu

Преподаване на физика в 10 клас – 2 част

6. Четирите земни царства:
– минерално – съществата от това царство притежават физическо тяло, наричаме ги още неживи, но и представителите на това царство са живи, просто съществуват абсолютно несъзнателно, с ниво на съзнание на дълбок транс, тоест не притежават собствена воля.
– растително – съществата от това царство притежават физическо и етерно тяло (жизнено тяло) и съответно ги наричаме живи. Съществуват с ниво на съзнание на дълбок сън, така както и ние сме в дълбок сън и не сънуваме нищо в някои стадии на нощната си почивка. Имат собствена воля.
– животинско – съществата от това царство притежават физическо, етерно и астрално тяло, тоест и душа. И съответно имат способността да чувстват и да се движат. Съществуват с ниво на съзнание на сънуване, така както и ние сме в процес на сънуване в някои стадии на нощната си почивка и след това дори сме способни да си спомняме някои неща.
– човешко – съществата от това царство притежават физическо, етерно и астрално тяло, както и Аз, тоест Дух. И съответно имат способността да ходят изправени и да мислят. Съществуваме с будно ниво на съзнание и съответно имаме способността да си спомняме всичко, което искаме.

7. Деветте небесни йерархии
Развитието продължава и след човешкия стадий с така наречените небесни йерархии. Това са същества, което не съществуват на Земята в земно физическо тяло, тоест нямат минерално тяло. Ето и деветте йерархии, като започнем от най-ниската, която иодва непосредствено след човека и ги групираме, както е възприето по при:

– ангели (ангелои) – носители на живота
– архангели (архангелои) – Братя на огъня и топлината
– началства (княжества, архаи, латински: principates) – Братя на времето, състоянието и такта

– власти (елохими, екскузиаи, латински: potestates) – Братя на външните форми и изкуствата
– сили (дюнамайс, латински: virtutes) – Братя на движението и растенето
– господства (господарства, кюриотетес, латински: dominationes) – Братя на интелигентността и радостта

– престоли (тронове, латински: throni) – Братя на волята
– херувими – Братя на хармонията
– серафими – Братя на Любовта

8. Науки, които се занимават със земните царствата и небесните йерархии
Ясно е, че Духовната наука или така наречената езотерика се занимава с небесните йерархии. Най-детайлно и точно обяснение дават учението на Петър Дънов и антропософията на Рудолф Щайнер.

С минералното царство се занимава науката геология, а също и части от неорганичната химия. С останалите три, живи, царства се занимава биологията, а също и органичната химия. По-специално с растителното царство се занимава науката ботаника и нейните под-науки, с животинското царство – зоологията и нейните под-науки, а с човека се занимават анатомията и нейните под-науки, като морфология, генетика, медицина, микробиология и т.н.

Думата биология идва от био и логос, тоест логиката, същността, смисъла на живота или просто наука за живота. Както биологията се занимава с отделните живи същества, така пък екологията се занимава с цялата Земя. С планетата Земя като цяло се занимава географията (гео и графия, тоест наука за измерване на Земята), както и нейните под-науки като геология (с нейното твърдо тяло, земна кора), хидрология (с нейното течно тяло, световен океан, кръговрат на водата, ниските слоеве на атмосферата) и метеорологията (с атмосферата, нейното газообразно тяло). Междувременно съществуват и редица нови под-науки като геодезия, климатология и много други.

С връзките на Земята и останалите небесни тела се занимават астрономията и астрологията и в днешно време още редица нови, специализирани под-науки. С Вселената и Космоса се занима астрономията.

9. Физика – име и възникване на науката
Остана неспомената само физиката, а именно с нея искаме да се занимаем по-подробно тук. Думата физика можем да използваме (не само на български, но и на другите езици, а и в първоезика, на който е възникнала) не само за науката физика, но и за човешкото тяло. Значи тази наука е тясно свързана с човешкото физическо тяло, с неговата динамика (движение, мускули) и статика (покой, кости). Примери можем да дадем много – човешката ръка, например, може да се разглежда като един сложен лост. В часовете по биология във валдорф училището много се набляга на извеждането на физиката от човешкото тяло. Добри примери са органите на сетивата, като очи и уши, от които могат да се изведат оптиката и акустиката.

10. Отношение между науките за човека (биология) и физиката
Науките за човека се занимават с живия човек, а физиката се занимава с мъртвата, нежива, механична материя, чиито закони можем обаче много добре да видим как произтичат от самата същност на човека.

11. Отношение между науките биология, химия и физиката
Биологията се занимава с живите същества, химията е както органична, така и неорганична, тоест тя се занимава както с процесите на микрониво при живите същества, така и с процесите на микрониво при неживите същества. В органичната си част тя е тясно свързана с биологията, а в неорганичната си част – с физиката, която се занимава с неживите същества. Във физиката имаме промяна на състоянието на веществата – твърдо, течно, газообразно, топлинно (или плазма) и т.н. В химията имаме промяна на самите вещества от едно в друго. Именно тук е и границата между двете науки.

12. Отношение между науките математика и физика
Математиката е от една страна помощна наука за всички други, така и за физиката. Не можем да работим по физика без да използваме достиженията на математиката. Тоест, ние имаме една количествена връзка между тези науки. От друга страна математическата логика е в основата на всички науки. Тоест математиката се явява не само помощна наука, но и кралицата на всички науки. Без нея няма как да съществува науката. Същото важи и за основата на физиката и нейните закони – те се основават на математиката. Тоест, има и една качествена връзка между тези науки.
Но къде е границата между математиката и физиката? Тя минава през геометрията и по-точно науката за векторите, науката за движението. Но докато във физиката разглеждаме реални движения, при които се проявяват различни качества на движението, различни негови видове, параметри, както и специфични сили, то при векторната геометрия се разглеждат само идеални, възможни, движения, като значение има само откъде докъде се е придвижило едно тяло, а не точно как. Движението не се разглежда във всички негови детайли и подробности, в причините за възникването му и последствията от извършването му, както при физиката.

С минералното тяло се занимава науката наречена геология, а също така и неорганичната химия

Posted in edu

Преподаване на физика в 10 клас – 1 част

В десети клас учениците вече са преодоляли възрастта на пубертета и постепенно превъзмогват и вътрешната тежест на тялото си. Положителна роля в това отношение играе преподаването на механика в часовете по физика. Те помагат на учениците да овладеят подсъзнателно вътрешните закони на човешкото физическо тяло и да се научат да боравят с него. В същото време механиката е прекрасен пример за точна наука, която развива логическото мислене и може да се геометризира и математизира силно, като упражнява новопридобитите способности по тригонометрия. Същото важи и за практикумите по геодезия и медицинска техника, в които обаче още по-голяма роля заемат практическите дейности. В 10. клас се случва една задълбочена метаморфоза на ученическото развитие от 7. клас, но на едно принципно ново ниво. Учениците вече можем да наречем пораснали хора. Те са мълчаливи, съсредоточени, изключително точни и обичат да работят на спокойствие, по дългосрочни проекти и в детайл. Всичко това обаче им се отдава не чак толкова лесно – трябва им време, за да се мотивират и да започнат практически дейности.

В 10. клас можем спокойно да започнем да преподаваме истинска наука. Това е и очакването на самите ученици. Те изискват тази научност и точност. Търсят не отворени приказки, а ясни и точни съждения, които могат да се докажат еднозначно и са общовалидни. По-подходящ предмет от физиката в това отношения няма. Така както в 7. клас е изключително важно да събудим интереса на учениците към математиката и граматическите структури на езиците, към ученолюбие, логическо мислене и доказателствена дейност, така и в 10. клас е важно да отворим широко вратите на науката на учениците. Това е възрастта, в която можем да изградим една дълбока любов и уважение към точната и съзнателна работа.

А ето и методът, по който аз лично правя въведението в науката и физиката, точка по точка:

1. Въведение в съвременната наука – хипотеза (предположение), теория (мисловен модел с условно доказателство), експеримент (практическо доказателство). Научността – това е теорията (доказаната хипотеза) и експериментът (практическото потвърждение).

2. Въведение в науката на Гьоте (феноменология) – учениците във валдорф училището работят по методите на Гьоте още от началото на 6 клас, още от самото въведение в точните науки, но една сега, в 10. клас са достатъчно зрели, за да им се каже ясно и точно какво представлява тази наука, кога и как е възникнала. Нека не забравяме, че повечето ученици достигат тази зрялост чак към втората половина на 10. клас, а някои дори и в началото на 11 клас. Тук е момента да обясним какво точно на старо-гръцки означава теория – точно наблюдение. Съвременната наука е забравила това и преминава от точното наблюдение на феномените (феноменолофията) към мисловните спекулации и модели (голи и абстрактни размишления – това, което днес е възприето да наричаме теория). Гьоте е Ученият, който не забравя истинското значение на думата теория. Неговата наука, феноменологията, качествената наука (за разлика от количествената) е едно естествено продължение на древногръцката стоическа наука и философия в годините на немския романтизъм. Затова и науката на Гьоте се отличава не само с естетическа красота, но и с ясни морални устои, които се явяват едно по-високо ниво на СъВестта на древните гръцки и римски стоици. Още по-силно отражение на тези потенцирани и метаморфозирани стоически идеали можем да видим както в художественото творчество на Гьоте и Шилер, така и в техните естетически писма и в изкуството на епохата. Сега е момента да обясним някои от важните постижения на Гьоте на учениците, истинската и задълбочена същност на феноменологията му, използването на качествена наука, както и съзнателното въвеждане на метода на тройната стъпка във валдорф педагогиката. Обяснението на тройната стъпка е много важно за самите ученици, защото сега те сами виждат смисъла и получават вътрешно въодушевление да внимават в час, да ритмизират ежедневието си, да не си лягат с електронните медии и да постигнат максимума в и чрез учебните процеси чрез съзнателна личностна работа. Определени постижения на Гьоте, като морфологията на човешкото тяло оставяме за часовете по биология и за практическите занимания по медицинска техника. Други такива, като разбирането на процесите на противоположност, потенциране и метаморфоза оставяме предимно за часовете по химия. Разглеждането на земния организъм като жив такъв – за часовете по метеорология, а историята, изкуствознанието и посещението на ренесансова Флоренция ни помагат силно за разбиране развитието на науката, изкуството и човешкото съзнание. И съответно ни дават едно задълбочено разбиране защо изобщо се стига до Гьоте и неговите трудове. И защо точно по това време от човешкото развитие. Съответно е смислено да оставим епохата по физика в 10 клас за началото или средата на втората половина на годината.

3. Разликите между количествената наука на съвремието и качествената наука на Гьоте – тук можем да запознаем учениците с някои важни философски принципи и развития. Може да споменем за първи път и думичката парадигма и да посеем част от семената, които ще можем да пожънем едва в 11. и 12. клас.

4. Въведение в метода от цялото към конкретното и обратно – това е един от основните методи на работа във валдорф училището, но ние го въвеждаме едва сега като съзнателно зададен метод на работа за учениците. На тази възраст те вече са способни да го разберат в дълбочина и да работят съзнателно спрямо него.

5. Въведение в началото на науката – започваме от мистериите и центровете за посвещение на древните култури, преминаваме през богатите митологии и класическите религии и стигаме с началото на човешкото съзнателно мислене до началото на изкуствата и философията (любовта към мъдростта). Разглеждаме приносът на Орфей за общоевропейското и общочовешко развитие. Обръщаме внимание на началото на изкуствата, на медицината, на съвременната писменост, на началото на развитието на СъВестта, на излизането на мистерийното познание наяве, на раждането и победата на детето, нова Европа, над майката, стара Азия. Във всичко това и много повече основоположник е Орфей. Разглеждаме по-подробно 9 музи (изящни изкуства):
– Калиопа (сладкозвучната) – майка на Орфей и муза на епическата поезия
– Талия (цветущата) – муза на комедията и леката поезия
– Урания (небесната) – муза на астрономията
– Мелпомена (пеещата) – муза на трагедията и театъра
– Полихимния (богатата с хвалебствени песни) – муза на пантомимата и химническата поезия
– Евтерпа (услаждащата) – муза на музиката и лирическата поезия
– Клио (прославящата) – муза на историята
– Ерато (обичната) – муза на любовната поезия
– Терпсихора (обичащата танците) – муза на танца и балета

Поява на 4-те свободни изкуства в Гърция – математика (логика, логос), разделена на аритметика и геометрия, както и музика и астрономия. Всичките четири са все още непосредствено вдъхновени от мистериите и Небето. С появата в Рим на диалектиката, риториката и граматиката вече слизаме напълно на Земята и човек започва да се развива напълно съзнателно като свободно същество. Обръщаме внимание и на развитието на правото и началото на съвременните правови общества. Също обръщаме внимание и на развитието на началото на техническата и инженерната мисъл, на началото на съвременната икономиката и на техните взаимовръзки (това е хубаво да стане в отделните часове определени за технология в първата половина на 10. клас и тези по икономика във втората половина). Учениците също започват да разбират съзнателно защо до 4. клас сме ги занимавали с приказки, легенди и митове, в 5. клас с гръцката култура и митология, в 6. клас с древен Рим, в 7. клас с историята на християнството до реформацията, в 8. с историята до френската революция и в 9. до втората световна война включително.

Posted in edu