5. – 8. клас (11-14 г.)

Педагогически методи:
домашно училище
– начало на образование за всички 12 вида интелигентност
чуждоезиково обучение и начало на преподаването на всички предмети на чужд език – това се прави с два чужди езика
– обучение по методите на Валдорф педагогиката, Десугестопедията и Слънчевата педагогика. Начални стъпки по метода на Феноменологията
– практическо обучение
– постепенно въвеждане на дългосрочни проекти
– първи пътувания в рамките на мобилното училище
– първи кратки лагери под формата на лятно училище

Педагогически препоръки:
– родители и учители трябва в тази възраст да са силни и любящи авторитети, които да се намесват винаги навременно, решително, твърдо и непоколебимо, но и с много Любов и разбиране
– точно в тази възраст често се случва, че учениците предпочитат преподаватели мъже. Това важи най-вече за момчетата, но все по-често и за момичетата
– съществува силна нужда от опора – всеки един учител трябва да бъде такава за учениците си. Все пак децата / младежите минават през доста трудности и новости в тази възраст и им трябва подкрепа. В същото време е необходима и свобода, поле и широчина на проявите
– тази възраст и това е особено ясно в нейния край, към седми клас, е от една страна, най-трудната за всеки учител и родител – започва пубертета, но и най-благодарна. Ако младежите бъдат правилно насочени към труд, работа и учение, то те имат несвършващи сили и са способни за най-кратко време да научат много. Изключително важно е този момент да не се пропуска, особено в началкото обучение по науки, както и в езиците и най-вече по математика. В случач важи – колкото повече, толкова по-добре. На учениците не трябва прекалено често да се обръща внимание на социалните процеси и емоциите им – сега е времето те постепенно да останат на по-заден план и да се обърне внимание на интереса им към външния свят. Тази възраст е най-благодатна за учебния процес и не трябва в никакъв случай да се пропуска. Казвам го направо – който не се е научил на навици до 7 трудно ще се научи после, но още по-вярно е и следното – който не се научи да учи в 6-7 клас, няма да се научи и по-късно.
– в тази възраст практическата работа, занаятите, работата с ръце, земеделието и селскостопанската дейност, спорта, лагерите по морето и из планината, екскурзиите, първите посещения на фабрики, както и по-големи пътувания, наблюденията на нощното небе и на природните феномени са безкрайно въодушевяващи събития, които развиват още повече вроденото любопитство и желание за знания у децата. Тези всички занимания изискват и социални и емоционални компетенции, без върху тях да има нужда да се акцентира. Правилното им развитие се случва като на заден план, чрез жаждата за знания, любопитство и изследователския дух. Вътрешния свят на младежите се хармонизира чрез работа и учение, чрез запознаване с външния свят, така както се е случило това в човешкото развитие от прогонването от рая през Моисей, цар Давид и цар Соломон, та чак до времето малко преди походите на Александър Македонски.
– заниманията по науки започват, като в началото е важно да са взаимосвързани, тоест без разделени на отделните науки една от друга. Науките се извеждат както от познанията за родния край, така и от първите пътувания, но най-вече от занаятите. Обучението по науки е изключително практическо, съпроводено от упражнението на занаяти и запознаването с първите културни технологии и техните принципи като например колелото, мелницата и т.н.
– 8. клас – биографична работа, запознаване с биографиите на велики личности и изнасяне на доклади за тях, писмена работа
– 8. клас – часове по културология, съчетаване на география и история в един предмет, разглеждане на конкретни физически, душевни, Духовни и културни различия между отделните народи и народностни групи според специфичното им географско местообитание и развитие
– 8. клас – часове по изкуствознание и развитие на човешкото изкуството през вековете, задълбочено изучаване на традициите и обичаите
– 8. клас – разгръщане на фантазията на учениците чрез даване на отворени задачи, в които всеки може да прояви творчеството си

Развитие на подрастващите (основни положения):
– това е определено една от най-динамичните възрасти у децата. Само за няколко години те преминават бързо през различни стадии от развитието си. Началото е белязано ясно от загубата на детската невинност – детето престава да бъде дете и постепенно, след преминаването през рубикона, започва да се превръща в младеж, тийнейджър.
– по средата, а все по-често и в началото на тази възраст се случва половото съзряване. Особено при момичетата идването на цикъла може да е свързано с доста трудности и представлява една значителна промяна в ритъма и начина на живот. При момчетата се забелязва често зараждането на една борбеност и желание за всякакви битки, в които често се проявяват и не чак толкова добри чувства като жестокост, например. Те се насочват най-често към растенията и особено към животните, но често дори и към съучениците. В такива случаи е необходима изключително навременна, решителна, твърда и непоколебима намеса от страна на родителите и учителите.
– Към края на тази възраст се достига и началото на пубертета. Това е тежка възраст с много промени – на физически план младежите се издължават много, най-вече крака и ръце са несъразмерно дълги и често и много слаби спрямо трупа. Младежите не могат да разпознаят своето тяло, то често вече не слуша и губи повратливостта си.
– в началото на тази възраст детето все още живее изцяло в чувствата си, а после постепенно започва да живее все повече и повече от и чрез мислите си, като чувствата остават до края на възрастта основното. Затова и изблиците на голяма емоционалност са чести. Младежите се интересуват от себе си, чувствата си и социалнитя си живот, но насочването навътре в тези процеси може да е пагубно.
– в същото време младежите, вече „изгонени“ от рая, започват все по-съзнателно да откриват света. Те все още не са загубили детската си фантазия напълно, все още възприемат света като едно цяло, но в същото време у тях се заражда едно безкрайно любопитство и желание за изследователска дейност.
– 8. клас – преходна възраст към следващия период, учениците още са в пубертета, но вече в зрелия пубертет и телосложението им започва отново да се хармонизира. Това обаче не важи за емоциите, които им стават все по-неудържими и могат да се сменят за секунди. Учениците са много шумни, всичко се излива навън. Това е възрастта, от която повечето педагози и родители изпитват най-голям страх и най-трудно се справят. Учениците започват да развиват все по-добре чувството си за хумор и съответно това се очаква и от възрастните около тях. Най-интересни са им съучениците и е трудно за възрастен да събуди интереса им. Впечатляват ги най-вече биографиите на велики хора.

Advertisements