Преди училище (0-6 г.)

Училището започва чак след седмата година на детето, но детското развитие започва още от самото зачеване. По-долу ще намерите използваните от мен методи, възпитателни и педагогически препоръки и основните етапи от развитието на бебето и малкото дете.

Педагогически методи:
– (антропософска) подготовка на родителите преди бременността
Валдорф възпитание по време на бременността, кърменето, прохождането и до проговарянето
– домашно училище до три години с родителите
– домашна детска градина с други деца от четвъртата годишнина до започване на училище
– практически занимания и много движение за развитие на цялостната моторика, също и фината
– говоримо запознаване с първи (може и втори) чужд език след доброто говоримо научаване на майчиния език
– последователно, а не едновременно изучаване на езиците – майчин, първи чужд, евентуално втори чужд
– възможно най-много занимания на открито сред природата
– обучение по методите на Валдорф педагогиката и Слънчевата педагогика

Педагогически и възпитателни препоръки:
– жената да не работи от началото на бременността до края на третия месец
– жената да следва нормалния си житейски ритъм и, ако иска, да работи от началото на четвъртия месец до края на шестия
– жената да не работи, да се движи много и да се подготвя за раждането от началото на седмия до края на деветия месец
– детето да се роди по естествения начин, ако е възможно (домашно, активно, естествено раждане)
– кърмене от гърдата до цялостно израстване на първите зъбите, поне девет месеца, не повече от година и половина
– непрекъснат контакт и с двамата родители до пълно прохождане и проговаряне на детето
– да се говори много на детето, да му се обръща много внимание, предимно от доверените хора – майка и баща
– детето да се гледа от родителите (в краен случай от баби и дядовци и други близки) до три години
– детето да ходи на детска градина до започване на училище

Развитие на бебето и малкото дете (основни положения):
от първия до третия месец на бременността – всяка педагогика и всяко възпитание, които не отчитат бременността и започват чак след нея, са ненавременни, закъснели. Съответно в последствие се налагат допълнителни усилия, корекции на поведението и развитието, особена грижа за физическото и душевно здраве и т.н. Първите три месеца от бременността са тези, в които бебето се развива най-бързо. Тогава протичат всестранни, многообразни и сложни процеси на развитие, които изискват много енергия и усилия от страна на майката, както физически, така и психически. Свързани са с много промени и съответно много по-голямо натоварване за организма на жената, отколкото в който и да е друг момент от живота й. Препоръчвам през това време да не се работи и основното внимание на жената да е върху бебето, а основното внимание на партньора да е върху жената и бебето.
от четвъртия до шестия месец на бременността – това е предимно период на разтеж, в който жената отново има повече сили и може спокойно да следва нормалния си ритъм на живот, без, разбира се, да се претоварва и да поема особени рискове и като се съобразява с необходимите мерки за нейната собствена безопасност и тази на детето. Работата не е проблем и дори я препоръчвам.
от седмия до деветия месец на бременността – това е време за подготовка за раждането и не препоръчвам да се ходи на работа. Разходките и движението са препоръчителни. Най-късно в този период жената трябва да говори на нероденото бебе – това се отразява изключително положително за по-късните говорни способности. Лекари дори вече лекуват слухови и говорни проблеми у деца и юноши с филтриран глас на майката, така както го е чувало бебето през околоплодните води и корема на майката.
раждане – раждане вкъщи с доверена акушерка и при необходимост лекар или в клиника за активно раждане, в която жената е в положителна и приятна атмосфера и може сама да си избира позата на раждане. Препоръчва се най-вече естественото клекнало раждане, но всяка една родилка трябва да си прецени сама в процеса на раждане коя поза е най-добра за нея. Изброените тук възможности водят доказано до най-нисък процент усложнения и следродилни трудности. Важно е да се обърне внимание, че често и не винаги наложително прилаганото цезарово сечение не позволява на майката и детето да изживеят напълно естествения процес на раждане, което води до дълбок стрес и дълготрайни психологически трудности при детето, които трябва да се лекуват. Лечението протича сравнително лесно в ранна детска възраст (в детската градина), но ако се изпусне този момент след това е доста по-трудно. Смисъл от цезарово сечение има само когато има непосредствена опасност за здравето и живота на майката и/или бебето. Също така е много важен непосредствения контакт на майката с бебето веднага след раждането и в следващите часове и дни. Отделянето на бебето от майката води до не толкова добра връзка и отново до психически трудности и стрес за детето, а често и за майката.
кърмене – докато майката кърми детето, то бива хранено непосредствено от Светия Дух. Не пренебрегвайте лекомислено това изключително силно твърдение на Рудолф Щайнер! В тази начална възраст детето още не е напълно жител на нашия свят – животът в среда на материална тежест му е напълно чужд и се учи бавно и трудно. Детето има реална нужда от майчината близост и от нейното мляко, което е най-добрата и здравословна храна за тази възраст. Деца, които по една или друга причина не са кърмени, също имат психологически трудности, които трябва да се лекуват целенасочено в последствие.
говорене, разказване, рецитиране и пеене – бебето развива говорните си способности едва след като развие слуховите си такива, тоест на детето трябва да се говори много, но не безсмислено, а според обстановката и необходимостите. Детето няма нужда от измислено и безмислено плямпане, а от реален човешки говор спрямо конкретната житейска ситуация. Учените-социолози от различни страни не еднократно вече показват в дългосрочните си изследвания, че деца на които се е говорило много (най-вече на родители от средната класа в обществото) се развиват значително по-добре и бързо от деца, на които не се говори (най-вече на родители от онеправданата ниска класа в обществото).
изправяне и прохождане – една от най-големите крачки в развитието на човешките бебета е изправянето и прохождането. От всички живи същества на Земята, единствено на човек е дадена изправената стойка и движение. Благодарение на нея главата ни е, така да се каже, „свободна“ и имаме възможността да развием мисленето си. Също така, единствено изправената стойка ни приближава към Бога и ни дава възможността да сме Духовно, Азово, Свободно същество.
хващане и опознаване на света – една след като може да ходи и да се движи свободно на двата си крака, започваме да наричаме бебето „дете“ и с това естествено отбелязваме следващата стъпка от развитието му. Това е и възрастта, в която започва свободното и дейно опознаване на околния свят чрез сетивата. Случва се най-вече чрез допира – детето иска да пипне и да хване всичко, което може да докопа. Този процес не е само на опознаване, но и начална стъпка на човешкото разбиране. Това виждаме дори в езика – колко красиво се образува думата „схващам“ от думата „хващам“. Имайте предвид, че в българския език представките „с“ или „съ“ са Божествените такива, които издигат значението на дадена дума на съвсем ново ниво, така че езикът претърпява едно вътрешно потенциране и метаморфоза.
проговаряне – едва след прохождането идва и проговарянето, за което се изискват значителни когнитивни способности и значително развитие на фината говорна мускулатура в устата, гърлото и гръкляна.
казване на „Аз“ – това е пореден голям момент на самоосъзнаване и разделяне на детето като самостоятелно същество. Обикновено се случва на възраст от около 3 годинки.
воля – в тази възраст (между 3 и 6 г.) детето е едно волево същество. То учи единствено и само чрез действие, непосредствено правене и подражание. Детето само избира на кого да подражава, което означава, че не е автоматично защитено от лоши примери – такива трябва по възможност да се избягват. Необходима е една защитена среда. Още е рано детето да се сблъсква с всички трудности на живота.
движение и пак движение – от непосредственото проявление на волята произтича и непосредственото движение у малкото дете. То има неизчерпаемо количество енергия и се движи непрекъснато. Това движение развива моториката му и не трябва да се ограничава. Нормално е детето да се катери, скача, завира на труднодостъпни места, да се каля, цапа, пада, удря и т.н. Движението на детето не трябва да се ограничава. Разбира се, родителите трябва да внимават за безопасността, за да не се стига до по-сериозни контузии, а малките ранички са един добър учител.
свободна игра с други деца – това е нещото от което детето се нуждае най-много. Дългосрочните изследвания на американски учени показват, че и най-доброто самостоятелно училище на тази възраст не дава толкова добри резултати, колкото и най-лошото съвместно с други деца. Важно е децата да не се засипват прекалено много със занимания и информация, за да мога да си играят свободно. По този начин те се развиват най-добре и опознават света.
природа и игра на открито – в тази възраст децата могат да учат най-добре не само от другите деца, но и от природата. Много полезна е играта навън, но също и началната помощ в градината и особено при отглеждането на животинки.
навици, ритъм, молитва – това е възрастта, в която се създават всички основни навици и един цялостен ежедневен, седмичен, сезонен и годишен ритъм у детето. Ритъмът на природата и живота в семейството са в основата на развитието на детето. Особено важно е детето от малко да се научи на полезни навици. Един такъв навик е молитвата, например след ставане от сън, преди хранене, преди лягане и т.н. Рудолф Щайнер многократно обръща внимание на факта, че най-вече хора, които са се научили като малки да се молят, ще могат да благославят мъдро и с Любов като възрастни.
смяна на първи зъби – това е сигурен знак, че детето достига до определено ниво на зрялост и че е вече време да се даде на училище. Важно е до този момент да са развити различни способности, най-вече фината моторика, за да може детето да си стои здраво на краката и да се справи с различните културни техники като писане, смятане, четене и т.н.

Advertisements